EsthGr 4

[13в] Когато запитах съветниците си как бих могъл да осъществя това, Аман, който се отличава сред нас с мъдростта си, спечелил благосклонност заради непоклатимата си преданост и благодарение на непоколебимата си вяра достигнал втората по почит длъжност в царството, [13г] ни предупреди, че сред останалите племена по света се е промъкнал някакъв своенравен народ. Поради своите закони той е настроен враждебно към всеки народ и постоянно пренебрегва царските разпоредби, така че да се наруши безукорният порядък, който сме създали в царството.

Мардохей моли Естир за помощ

1 [1] Когато Мардохей узна какво се извършва, раздра дрехите си, сложи си вретище и като посипа главата си с пепел, започна да тича през града и да вика със силен глас: „Невинен народ се изтребва!“ 2[13д] Така ние узнахме, че единствен този народ се противопоставя постоянно на всички хора, начинът му на живот се определя от странни закони и от неприязън към нашето управление извършва най-тежки злодеяния, за да бъде нарушена сигурността в царството ни. [2] Но като дойде до вратите на царския дворец, се спря, понеже не бе позволено да влезе в двореца с вретище и пепел. 3[13е] Ето защо разпоредихме посочените ви в списъците на Аман – пръв съветник и наш втори баща – да бъдат изтребени докрай заедно с жените и децата от меча на техните врагове, без милост и пощада, в тринадесетия ден на дванадесетия месец адар, тази година. [3] И във всяка област, където биваше разгласявана царската разпоредба, сред юдеите наставаха викове и голяма скръб. Те се удряха по гърдите и си слагаха вретище и пепел. [13ж] Така тези, които и преди, и сега са ни били врагове, един ден насила ще бъдат свалени в ада, за да не ни пречат занапред да управляваме в мир и сигурност“.“

4 [4] Когато слугините и евнусите на царицата дойдоха да ѝ разкажат, тя силно се развълнува, като чу какво се е случило, и изпрати дрехи, които Мардохей да облече вместо вретището. Той обаче не прие.

5 [14] Препис от разпоредбата беше разпратен до всяка област и на всички народи беше наредено да бъдат готови за този ден. [5] Тогава Естир повика своя евнух Ахратей, който винаги беше на нейно разположение, 6[15] Разпоредбата незабавно беше оповестена и в Суза. И докато царят и Аман пируваха, голям смут обхвата столицата Суза. [6] и го изпрати при Мардохей, за да я осведоми точно какво е станало. 7[7] Мардохей му разказал за случилото се и за обещанието, което Аман дал на царя, да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако той погуби юдеите. 8[8] Връчил му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването им, за да я покаже на Естир. Казал му още, че я призовава да отиде при царя и да го моли за помилване на своя народ. „Нека си спомни дните, когато беше обикновена девойка и отрасна под моите грижи.“Добавил още как Аман, вторият човек след царя, ги наклеветил, за да ги погуби. „Затова нека отправи молитва към Бога и се застъпи за нас пред царя да ни избави от смърт.“

9 [9] Ахратей се върна при Естир и съобщи всичко, което Мардохей бе поръчал да ѝ предаде. 10[10] Тогава Естир рече на Ахратей: „Иди при Мардохей и му кажи, 11[11] че всеки мъж или жена – а това се знае навред в царството, – който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, за него няма спасение; остава жив само онзи, към когото царят простре златния си скиптър. А аз не съм викана при царя ето вече тридесет дена.“

12 [12] Ахратей предаде на Мардохей всичко, каквото беше казала Естир. 13[13] Тогава Мардохей рече на Ахратей да отиде при Естир и да ѝ предаде следното: „Естир, не мисли, че ти единствена от всички юдеи в царството ще се спасиш. 14[14] ^a Ако в този час замълчиш, от другаде ще дойде помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“ 15[15] А Естир отново изпрати дошлия при нея пратеник при Мардохей и отговори така: 16[16] „Иди и събери юдеите, които са в Суза, и постете заради мене! Три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте, аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е против закона – пък ако ще и да загина.“ 17[17] Мардохей отиде и направи, каквото му нареди Естир.